1Sa 1 | BulCont | STEP | Имаше един човек от Рама – от племето Цофим от планинската земя Ефрем. Той се казваше Елкана, ефратец, син на Йерохам, син на Илий, син на Тоху, син на Цуф.

1 Samuel 1

Първите две Книги на царете в еврейската Библия се наричат Книги на Самуил. Това обаче не доказва, че той е техен автор. Възможно е част от текстовете да са негови или на неговите приемници – пророците Натан и Гад. Най-ранното възможно датиране на книгата е краят на X в. пр. Р. Хр., но съществуват предположения, според които окончателната редакция на тази книга е извършена след вавилонския плен (539 г. пр. Р. Хр.). В книгата се описват установяването на монархията в Израил и първият период от нейното съществуване, свързан с историята на три забележителни библейски личности: Самуил, Саул и Давид.

По своите художествени качества първите две Книги на царете са важни паметници на юдейската литература. Тяхната значимост обаче се определя не само от литературните им достойнства. В центъра на съдържанието се намира радикалната промяна в религиозния и политическия живот на Израил след възникването на монархията.

Първа книга на царете разказва за съдбата на трима мъже, извършили изключителни дела в този преломен период: Самуил, издигнал цар на престола, Саул, първия избран от народа цар, и Давид – цар като Божий избранник и помазаник. Книгата обхваща следните основни събития: 1. Установяване на царството – раждането на Самуил и хвалебната песен на майка му Ана, пленяването на Божия ковчег от филистимците и връщането му в Израил, победата над филистимците в Масифа (гл. 1 – 7). 2. Царското управление – възцаряването на Саул (гл. 8 – 12). 3. Управлението на Саул и отхвърлянето му от Бога (гл. 15 – 31). 4. Възцаряването на Давид, опитите на Саул да го убие, Давид пощадява Саул, краят на Саул (гл. 16 – 31).

Ключовият въпрос на книгата е: по какъв начин управлението на земния цар може да се съгласува с постановените от Бога закони, които определят правилните отношения между Законодателя и народа.

Раждане и детство на Самуил. Ана – майката на Самуил

1:4-12 – 1 Лет. 10:1-12

1 ^a Имаше един човек от Рама – от племето Цофим от планинската земя Ефрем. Той се казваше Елкана, ефратец, син на Йерохам, син на Илий, син на Тоху, син на Цуф. 2 Той имаше две жени: едната се наричаше Ана, а другата – Фенана. Фенана имаше деца, а Ана беше бездетна. 3 ^b Този човек всяка година отиваше от града си в Силом, за да се поклони и принесе жертва на Господ Вседържител. Там служеха като свещеници на Господа Офни и Финеес, двамата синове на Илий.

4 В деня, когато Елкана принасяше жертва, той даваше съответните дялове на жена си Фенана и на всичките ѝ синове и дъщери. 5 А на Ана даваше най-добрия дял, тъй като тя нямаше деца, понеже обичаше Ана повече от Фенана, макар че Господ бе заключил утробата ѝ. 6 ^c Съперницата ѝ често я огорчаваше, за да я натъжава, понеже Господ бе заключил утробата ѝ. 7 Така биваше всяка година. Когато тя отиваше в дома Господен, Фенана я огорчаваше. Ана плачеше и тъжеше, и не ядеше. 8 ^d Мъжът ѝ Елкана я утеши с думите: „Ано!“Тя му отговори: „Ето ме.“И каза ѝ: „Защо плачеш и защо не ядеш, и защо е тъжно сърцето ти? Не съм ли аз по-ценен за тебе от десет синове?“

Молитвата на Ана

9 След като се нахраниха в Силом, Ана стана ^{▼▼ 1:9 В Септуагинта е добавено: „и застана пред Господа“.} . А свещеникът Илий седеше тогава на стол при входа на Господния храм. 10 Душата ѝ беше огорчена и тя се молеше на Господа със силен плач. 11 ^f Тя даде оброк с думите: „Господи, Всемогъщи Вседържителю! Ако Ти погледнеш милостиво на скръбта на Своята служителка и си спомниш за мене, и ако не забравиш служителката Си и ѝ дариш мъжка рожба, аз ще я посветя на Господа за цял живот и вино и сикер няма да пие, и бръснач няма да се допре до главата на това дете.“

12 Тя дълго се молеше пред Господа, а Илий наблюдаваше устата ѝ. 13 Ана говореше тихо в сърцето си, само устните ѝ се мърдаха, гласът ѝ не се чуваше, затова Илий я сметна за пияна. 14 Илий я попита: „Докога ще бъдеш пияна? Изтрезней от виното си и се махни от лицето на Господа.“ 15 В отговор Ана рече: „Не, господарю мой; аз съм нещастна жена. Нито вино, нито сикер съм пила, а разкрих сърцето си пред Господа. 16 Не смятай слугинята си за лоша жена, защото поради голямата си печал аз се молих поради скръбта си досега.“ 17 Илий ѝ отговори с думите: „Иди си в мир. Бог Израилев ще изпълни молбата, която си отправила към Него.“ 18 А тя отговори: „Дано слугинята ти намери милост в твоите очи.“Тогава тя тръгна по пътя си и яде, и лицето ѝ не беше вече печално.

19 На другата сутрин те станаха рано и се поклониха благоговейно пред Господа. След това се завърнаха у дома си в Рама. Елкана спа с жена си Ана и Господ си спомни за нея. 20 Ана зачена и когато дойде време, роди син. Тя му даде име Самуил, понеже ^{▼▼ 1:20 В Септуагинта е добавено: „казваше тя“.} от Господа го измоли.

Самуил, посветен на Господа

21 Когато мъжът ѝ Елкана отиде с целия си дом в Силом, за да принесе годишната жертва пред Господа и оброците си ^{▼▼ 1:21 В Септуагинта е добавено: „всички десятъци от земята си“.} , 22 Ана не тръгна ^{▼▼ 1:22 В Септуагинта е добавено: „с него.“} . Тя каза на мъжа си: „Ще остана тук, докато детето бъде отбито и порасне. Тогава ще го заведа, за да се яви пред Господа и да остане там завинаги.“ 23 Нейният мъж Елкана ѝ отговори: „Прави, каквото смяташ за добре. Остани, докато го откърмиш; само Господ да утвърди думата ^{▼▼ 1:23 В Септуагинта е добавено: „която е излязла от устата ти“.} .“Така жена му остана и кърми сина си, докато го отби.

24 А когато го откърми, тя го взе със себе си заедно с едно тригодишно теле ^{▼▼ 1:24 В Септуагинта е добавено: „и хлябове.“} , една ефа брашно и мех с вино и отиде в дома Господен в Силом, макар че детето беше още малко. 25 ^{▼▼ 1:25 В Септуагинта 1:25 започва по следния начин: „Доведоха го пред Господа и баща му принесе жертва, каквато принасяше пред Господа в определените дни“.} След като заклаха телето, ^{▼▼ 1:25 В Септуагинта е добавено: „майка му Ана“.} доведоха детето при Илий. 26 И каза: „Прощавай, господарю мой! Жива да бъде душата ти, господарю мой! Аз съм същата онази жена, която беше застанала тук при тебе и се молеше на Господа. 27 Молих се за това дете и Господ изпълни молбата, която отправих към Него. 28 Затова аз го предавам на Господа. През всички дни на живота Си то ще служи на Господа“.

След това тя благоговейно се поклони там пред Господа.